Страннолюбието е висша форма на множествена интелигентност. Ползите от него са описани още от древните мислители и философи; обикновено се забелязва при хората, които се занимават с музика…
Защо музиката развива подобни наклонности у хората? Вероятно заради многосетивното (мултисензорното), влияние което упражнява върху нас. Няма как нещо толкова чудно и велико да не идва направо от Създателя, от Бога.
Цялото творение, създадено отначало – докрай като нещо добро и дори съвършено, в последствие се разболява заради древното грехопадение и личния грях, подобен на Адамовия. Така и това велико изкуство, музиката, бива заразено от злото, за да израснат мутантите на рока, метала и всички онези музикални стилове, в които не само че се губи божествената красота и мелодичност, но се забелязва долна служба и покорство на осквернения свят, злия и неговата поквара.
… Черното и пошлото не намират място в книгата на свещ. Ивайло Борисов „Кой ни чува…“. Тя е изтъкана от съзвучност, истина и страннолюбие… Тя е симфония от история, достойнство, истина и вяра; тя е отклик на своевременните търсения на будната човешка съвест и грижовен пастирски поглед към тревожните въпроси и процеси на нашето съвремие. И всичко това е представено на музикален фон, в симфонията на благозвучното пастирското слово.
