Лято

О, мое лунно лято, 
във зноен ден трептиш 
и нощем сред житата 
ти късно лягаш, спиш.

О, мое жарко лято, 
на всеки малък плод 
даряваш пребогато 
с лъчите си живот.

О, мое ясно лято, 
с голямата луна, 
с небето необятно, 
с любов и топлина…

О, мое синьо лято – 
безоблачен каприз!
Усещам те, когато 
ме галиш с нежен бриз.


О, мое родно лято! 
Чутовния Балкан
оглася птиче ято 
сред габър, бук и дрян.

О, мое кратко лято, 
не тръгвай ти от мен, 
с теб дните ми са злато, 
почакай още ден!

О, мое вечно лято, 
като сърце туптиш 
във мойта гръд, която 
сгряваш и живиш.