Кокичета бели

Макар да е зима, 
безлунни, но ясни и светли са нощите – 
с толкова  едри звезди…
И в тях вече има 
и повей на пролет, и птици, и слънце 
през дългите радостни дни!

Свенливите малки 
кокичета бели, така наредени 
са воините на  пролетта.
Предвестници дал Ги е 
Творецът и с нежност разтварят юмрука, 
 толкова  здрав,  на леда.

Листенцата три са – 
зелени и остри: копия смело 
насочени срещу студа!
Тъй леко ме втриса, 
но зърна ли бели кокичета в двора, 
и в мен се разтапя леда.