И в нашите сърца блести надежда.
Тя озарява нечий тежък и
тревожен път.
На някъде животът ни повежда…
и тези мъки някога ще спрат.
В човешката душа блести сълзица.
Таи се там от раждането да смъртта.
Човешката душа е мъченица,
умита само от една сълза.
В човешкото сърце живее вяра.
И надживяла всяка зла съдба
ще служи само пред олтара
на Вечността, на Вечността.
Но без любов не можем да живеем.
Какво са вяра и надежда без любов?
Презирал ли си, как ще се надсмееш
над своя край – човешки и суров?
Но давал ли си, от любов, на всеки
по малко вяра и една сълза,
макар и мъртъв, ще си жив навеки
със любовта на множество сърца.
