Коледа в селския храм

Колко светлинки огряват
къщните стрехи!
А пък тъмен, пуст е храмът
и с порутени стени!

Колко песни! Радост светла 
сипят градските елхи,
а пък храмът неприветлив
тягостно мълчи.

Той е пещера студена 
без прозорци, без врата
и наднича в него, ледна,
със звездите си нощта.

Странник, онемял от чудо, 
храмът е сега,
а светът пирува лудо,
оглушал от суета.

Празни светлинки огряват 
къщните стрехи,
а пък тъмен, пуст е храмът
на човешките души!