КЛЕПАЛОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА БИЕ…
Идеята за подобен сборник, който е в силата си да лекува сърдечната пустота и равнодушието, е на свещеник Лъчезар Лазаров от Свидня. Работата по първия том на Антологията на християнската поезия през 2021 година обедини литературните ни усилия, вследствие на които се появи едно поетично книжно тяло, в което редом с епископ Константин Преславски, Иван Вазов, Любен Каравелов, Стоян Михайловски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Дора Габе, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Асен Разцветников намериха място и други съвременни известни и не толкова известни български писатели със своите християнски поетични творби.
В нежния камбанен звън емоционално отекнаха стихове на Змей Горянин, много свещеници, епископи, архимандрити, писатели и поети от различни поколения – общо сто и двадесет имена се включиха в „Клепалото бие“, за да потвърдят истината, че българите са поетична нация, а народът е истинския автор на хилядите знайни и незнайни народни християнски песни.
„Поезията е дар от небето“ ще напише вместо предговор богословът писател и
издател Иван Николов .
Божествената поезия ще продължи да живее, докато има творци като свещеник Лъчезар Лазаров – неуморно и всеотдайно продължил да събира и подрежда отбраните ценни и красиви слова за втория том на Антологията, в която „клепалото продължава да бие“ с Вазовия дух и енергия, за да ни прави по-добри и по-свободни…
Във втория том някои автори от първия отново участват със свои нови творби, но вече има съвсем нови имена, които са и принос към идеята, без да се претендира за абсолютна изчерпателност, да се възкреси за нов живот християнското слово. А то е особено необходимо в прокрадващото се вече почти явно отрицание или поне опити за отрицание на православието в днешно време .
Мерената реч отново ще премери сили с атеистичното ни време и заблудите, че и сега не е време за поезия… И тук отново ще се позова на заключителните изречения на Иван Николов , че „поезията е предчувствие за безсмъртие и храм, в който се влиза с тихи стъпки и наведена глава“.
Тези думи напълно важат и за втория том на Антологията. И в нейния храм влизаме наистина равни – и творци и читатели, и богати и бедни, и учени и прости, за да получим благодатните ѝ дарове в рими.
Клепалото бие… Клепалото продължава да бие и в изстраданите демократични години и дни, и в несвършващия, безкраен, изтощителен и уморителен преход.
Антологията на християнската поезия е необходимост, за да се опитаме отново да се възвисим или поне да се излекуваме от самотата с нейното чудотворно лекарство. В нея всеки за себе си може да открие и своята нужна християнска молитва …
Лозан Такев ,член на СБП , на СБЖ
Както първия, така и вторият том представлява една силно приятна изненада, осъществена с много любов, старание, дирене и познание от свещ. Лъчезар Лазаров. Освен православен духовник, той е и поет, писател, журналист, изследовател, което обяснява успеха на това двукратно и двуединно му начинание. Член е на двете творчески сдружения: Съюза на българските писатели, Съюза на независимите писатели.
Без капка преувелчение: „Клепалото бие“ наистина е случай единствен в целокупното ни поприще книжовно, защото разтваря най-широко двери към християнската тематика в отечествената поезия, вече създавана в своето второ хилядолетие. Томът включва както най-представителни имена, така и млади, ограничено известни творци. В своя подбор отец Лъчезар е изходил не от прочутост, а оценявайки стихотворението по неговите идейно-художествени достойнства, което прави читателско достояние работи, които инакояче бихме подминали в многотията с книги.
Предлаганото съставителство включва над 120 творци, подредени по азбучен ред, което улеснява боравенето с тома. Обемът, прибавен към том първи, очертава един небивало широкообхватен християнско-поетичен кръг. И е неочаквано силен довод срещу обичайното ни лековато твърдение за безбожието на българина: ако някой не вярва в Бог Отец, Син, Свети Дух, защо, защо пише стихотворение, нали то е съкровен изказ на дълбоко вътрешно чувство? В милодрагото ни отечество има хиляди черкви, прицърквия (параклиси), монашески обители, да не би те да бликнаха готови, готовенички, не бяха ли построени с волните пожертвования и труда на тия нашенци, които злохулно наричаме безбожници?
Трябва да знаем и с багодарност помним: най-вече три обстоятелства са ни овардили като народ през турското едва полухилядолетно робство/владение/съжителство/присъствие: Православие, език, народотворечство. И том втори на „Клепалото бие“ представлява благодатен, красив принос към всебългарщината и без капчица съмнение заслужава = изисква подкрепа, че да види бял свят и осъществи предназначението си да противодейства срещу националното ни обезличаване.
2024 г.
София. Румен Стоянов
