Моят свят бе огромен – от баир до баир.
                                                                               Над баирите плуваше звездната шир.
                                                                                                                Първан Стефанов

Нашата среща днес е случайна; 
аз съм тука, а ти си далече.
Но ти ми остави картини омайни, 
те идват при мене в спокойната вечер.

Случайно те срещнах някъде в същите 
зидове, образи, в същите църкви – 
те още така стоят си олющени. 
Все тъй народец по скалата се върви.

Отмина есен, там се разминахме. 
Ти  я газеше с песен и стих.
Под тези листа ти  стаи се завинаги; 
след време, написани, аз ги открих!

Из полските пътища срещам те винаги, 
сред кървави шипки, в дере, на баир…
И в тъмната нощ тези пътища има ги, 
 за нас са спасение, милост и мир!

В казана истина случайно се срещнахме; 
ти я разбра и отмина в покой.
А ние с мъка стоиме отсреща 
в скъпа Родина със лют вълчи вой.

Добри ми писателю, вечни поете,
не панихида е нашата среща,
а селско , красиво разцъфнало цвете,
докоснато нежно от ръцете ти вещи!

Нашата среща днес е случайна, 
но тя е огромна – от баир до баир. 
Над тях са звездите и луната сияйни; 
паметта ти е вечна като звездната шир!