()
Ти виждал ли си неща по-красиво 
от пурпурния залез в тиха вечер, 
където границата тънка се извива 
на хоризонта – бляскав и далечен.

И после, щом над всичко се разлее 
небесната магия на луната 
и дълго, дълго в небесата тлее 
звездната жарава непозната; 

тогава лумват и в сърцето също 
огньове тихи, пламенни, красиви – 
летят до небесата и се връщат. 
Душата ми от стихове прелива.

О, свят – творение на Бога – 
необуздан, безкраен, неизречен! 
От мене литва всякаква тревога, 
щом осъзная: твой венец съм вечен!

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми