През септември

През септември нощите са тъй приятни, 
нито жега, нито парещ студ… 
Плодовете зреят благодатни, 
те награда са за наший труд.

И от всякъде щурците пеят песни, 
неразбрани, но така добри…
Сякаш пеят ангели небесни, 
спотаени в близките гори.

Тихо е, листата плахо капят, 
златните листа на есента…
И духът в блаженство се разтапя 
в нежните прегръдки на нощта.