Прошка

И ето – ден на тиха прошка!
Със него нежна пролетта 
полека ще ни буди нощем 
със нови ласкави листа…

И мека топлина ще литва 
в премръзналия небосклон, 
където нашата молитва 
разцъфва нежна като стон.

И в пролет, чакана и нова, 
живота Бог ще възкреси 
само с едничко нежно слово: 
„Простено е, прости, прости!“.

О, нежност досега незнайна, 
о, рай от аромат и цвят, 
разкривайте пред мене тайни 
за нов и чуден Божий свят!

И ето – ден на тиха прошка: 
„Простено е, прости, прости!“ 
пред мене и от всъде мощно 
ще долети, ще зазвучи!

И няма да остане злоба 
и няма да остане мрак.
Макар и в тъмна, късна доба 
простен ще светне всеки праг!

И всяка порта – нежни пръсти 
докосват, с пролетна сълза 
ще разцъфти и ще се кръсти 
на двора старата лоза…

Ще разцъфтят и ще се кръстят 
мирът и чистата любов 
в ръцете ни и в наш’те пръсти, 
издигнати за благослов!

Лети напролет благослова –  
като песен, като стих 
и носи Божието слово: 
„Прости, простено е, простих!“.