Няма малко добро
Безмълвен съм пред огромния залязващ диск на слънцето; толкова е ярък, че не можеш да гледаш в него… Тучните пасища около мен разнасят аромат на билки. В далечината комбайн жъне тежката узряла пшеница. Всичко е прекрасно…, а защо си мисля за онези между нас, които често критикуват народа: нямало народ, нямало гражданско общество… Нямало хора за нищо в България…
Някакви бивши партийни величия, вместо в покая да сведат глави пред стореното, пишат книги и самолюбиво извъртат обстоятелствата. И те разправят как не било възможно всред такъв народ да се осъществят великите идеи на демокрацията – и на тях народът им бил виновен. Всички обвиняват българския народ, все народът е крив, а народни учители – колкото щеш, с лопата да ги ринеш. Мъдруват, философстват, обвиняват… и все – прави.
Друг е въпросът, че преди тридесетина години из Гърция някои политици, пък и не само политици, се опитваха да разяснят на съвременниците си що е демокрация, и че тя не ще да вирее всред монопола, насилието, диктатурата, лицемерието и лъжите на днешния социален/социалистически либерализъм… Гласът народен бива заглушен или сам замлъква, когато го надвие икономическата знат, когато финансовата обезпеченост от необходимост се превърне в единствена цел, когато законите на пазарната икономика започнат да властва дори на полето на духовното. А всички онези политици и властогонци, от началото на т. нар. преход у нас, отвориха широко портите и дадоха постоянна зелена светлина на всичко това, дори и чрез множеството шоупрограми.
И днес народът сякаш мълчи!… Не защото не знае истината, а защото го е страх да я изрече; в днешния свят обявиш ли силно, на всеослушание някоя истина, най-много да те обявят за луд дори и близките ти, така както от прогледналия библейски слепец се отрекоха дори и родителите му. Затова народът днес, нашият, българският народ, казва истините си тихо, толкова тихо, че гласът му дори не се чува. Мен това не ме притеснява, защото отново в Библията е казано „който има уши, да слуша“. Често пред мазмедиите пък трябва да затваряме ушите си, ако искаме да не ни (дез)информират напълно.
Слънцето залязва, подгонено от своята сестрица – месечината, самичка в ясното небе. Това съвсем не означава, че утре няма да съмне, напротив – знак е за новия слънчев ден. Не ме смущава нито близкия, нито далечния вой на чакалите, защото е кратък, като живота на всяка лъжа. А изгревът може да дойде без време, неочаквано, само да си спомним онези, които с живота си станаха пример за подражание. Светците и праведниците всред нас, живели често незабелязано…
Като онзи Чирпанлия, дето закупил хиляди лозини от Франция, подарил ги на лозари от цяла България и така страната ни победила филоксерата за има-няма десетина години… Като един познат, когото незаслужено преместиха от високата му професионална позиция на далече по-ниска и незначителна, но той без да хленчи и кълне продължи да върши съвестно работата си. Като онзи виртуозен български инструменталист, осъвременил един от най-красивите ни и звучни инструменти, Булгарията, който учи децата в училище да пеят и да слушат българска народна музика. Пример за подражание са толкова много наши поети, писатели и журналисти, чиито десници разпръскват богатството на българското слово, служейки съвестно на красноречието и истината, на рода и родината си, на доброто и нравственото.
Нима смирените, вярващи и добри хора, изпълващи храмовете ни в неделя и на празник не са достоен пример, или пък онзи специалист, занаятчия – по съвременному – техник, който изживя скромно живота си, отдавайки труда и знанията си за развитието на производството в родното предприятие?… Ами щедрите наши съграждани, отделящи лесно от залъка си за нуждаещите се, те не са ли добър пример…
Дали ако спрем и се огледаме около себе си, няма да открием много достойни българи? Може би, но често за истински важните неща просто не остава време!?
А множеството учители, отдали живота си на образователната система, или пък академичните преподаватели по методика на обучението, подготвили добри и съвестни свои колеги… И много, много други.
Ами ти, читателю? Ти нали си част от тоя народ, чии пример следваш?
Ами ти, господин/другарю политик, нали и ти си част от тоя народ?… Ти и твоите колеги нали сте учители народни? На какво научихте народа с вашия пример? Или просто виждате в другите собствените си недостатъци?
Светителят Николай Сръбски казва на един такъв песимист, че ако се вживява в ролята на народен учител твърде възможно е да се посрами, но ако стане ученик на народа никога няма да сбърка…
Прочее, ако ни се струва, че добрите примери са малко, нека тоз час и ние да се наредим всред тях, дори и с едно добро дело, защото няма малко добро…
