()
За мене тя е кротост, обвита в чистота;
забулена е от мъглата на покоя.
И там дълбоко в нейните недра
изстива в мен онази лятна жар,
която караше кръвта ми да кипи.
От есенната кал,
останала по моите нозе, в душата ми -
пречиствам се.


Зимите са тихи и добри,
дори студът е сребърен и чист....
И аз мълча замислен,
почивам, не говоря, за никъде не тръгвам.
Единствено душата ми е топла,
и аз живея с тази топлина....
Зимите са тихи и добри; тихи, много тихи...и добри!

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми