()
По стари улици от мрамор и гранит 
детинските ми спомени се носят…
Денят е ноемврийски, мразовит,
секат на слънцето последните откоси.

И сигурни са тихите ми стъпки 
по камъните здрави и добри.
В ефира вечер древността потръпва 
и ляга върху стария гранит.

Дори и хората са стари и спокойни, 
и тихи,  като своя град, 
и сякаш ритлите пред мен са бойници, 
където стражи невидими бдят.

Вратите тихи нежно се притварят 
на дюкянчетата симпатични, малки.. 
Спокойна вечер пред вратите  ляга 
да пази сякаш техните ключалки.

Не спи наблизо статуя на странник – 
изваян е от бял и черен камък.
Това е той – Софроний Врачански, 
прегърнал белия си скален замък.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми